Най-напредналите главоноги мекотели - октоподи, калмари и сепии - се хранят с всичко - от риба до раци до техните събратя безгръбначни; октоподите, по-специално, имат ужасни маниери на масата, инжектират своята мека плячка с отрова или пробиват дупки в черупките на двучерупчестите и изсмукват вкусното им съдържание.
Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.
Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент – хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин.
Дишат чрез един или два чифта хриле (ктенидии). Могат да дишат и чрез мантийната си празнина.
Мекотелите са трипластни животни с меко, неначленено тяло, съставено от глава,туловище и мускулест крак. Главата при някои е редуцирана, а при клас Главоноги кракът се видоизменя в пипала и фунийка. Живеят в сладки и солени води, а част от коремоногите са сухоземни. Молюските са предимно свободноживеещи, по изключение има и паразити. Характерна за тях е билатериалната симетрия, но при някои тя е нарушена. Повечето от тях притежават черупка, отделена от специален орган - мантията. Тя има защитно-опорна функция и е изградена от три пласта (рогов,варовит и седефен). Същинската телесна празнина е почти изцяло запълнена с паренхимни клетки. Тя е запазена само около сърцето, червото и половите жлези.
Секоја група која опфаќа лигњи, школки и голтки претставува предизвик кога станува збор за формулирање на општ опис. Има само три карактеристики кои ги споделуваат сите живи мекотели: присуство на мантија (задната обвивка на телото) која лачи варовнички (на пример, кои содржат калциум) структури; гениталиите и анусот се отвораат во шуплината на мантија; и спарени нервни жици.
В началото на размножителния период се образуват мъжките полови клетки.Два охлюва застават в определена поза и разменят сперматозоиди.След това започва размножаването.По този начин те се предпазват от самооплождането, точно като дъждовните червеи.
Сухоземните охлюви имат къща с черупки. Главоногите са свързани с охлювите и мидите, но се различават от тях по своята анатомия. При някои главоноги в тялото има така наречения скелет, състоящ се от варовик или хитин, която действа като вътрешен скелет
Мекотелите са разделнополови (миди и главоноги) и хермафродитни(повечето охлюви) видове. Развитието им е пряко (при някои коремоноги и при главоногите) или чрез метаморфоза - с ларва трохофора и велигер, а при сладководните миди - с ларва глохидиум.
Како претставници од оваа група се октоподите и сипите.
Еволюционно, мекотелите се появяват в началото на камбрий. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на мекотели дебат от страна на зоолозите.
Максимално време за съхранение във фризера шест месеца.
Следи от тези опити на натуралистите за класификация на мекотелите се откриват и в съвременните класификации на типа. Мекотелите днес са отделени в два подтипа, въз основа на типа на нервната система и характера на външния скелет на мекотелите.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню